Читать онлайн книгу "Красивият Сплит – Хърватия"
Красивият Сплит – Хърватия
Sanja Pokrajac
Пътеводител и разговорник на хърватски език
Съставих този пътеводител с желанието да предложа информация не само за историческите места и красоти на непознатия Сплит, но и за езиковите инструменти, необходими, за да се насладите напълно на пътуването и да можете да изразите себе си във всяка ситуация. Оставам с надеждата, че предоставям един полезен пътеводител на пътника, който е любопитен да опознае не само непознатите места, но и да научи езика. Приятно пътуване!
Саня Покраяц
Красивият Сплит – Хърватия
Пътеводител и разговорник на хърватски език
Преведено от Цвета Великова
© 2021 - Саня Покраяц
Красивият Сплит – Хърватия
Пътеводител и разговорник на хърватски език
Сплит е един от най-завладяващите и посещавани градове в Средиземноморието. Привлича множество туристи от всички краища на света заради огромната гостоприемност и отлична домашна кухня, която предлага, със своята историческа архитектура, сакрално изкуство, нощен живот и, разбира се, с морските забавления. От край време най-голямата атракция е известният дворец на Диоклециан и неговата архитектура в римски стил, който гледа директно към пристанището на град Сплит и представлява малък град в града, построен с мрамор и бял камък. Във вътрешността му се намира един истински лабиринт, обграден от старинни стени с височина от 26 метра, в който са запазени религиозни структури като Катедралата „Свети Домниус“ – Katedrala Svetog Dujma (Катедрала Светог Дуйма) и миниатюрната църква на Свети Мартин – Crkva Svetog Martina (Църква Светог Мартина) в северната част на крепостта. По периметърните стени на двореца има четири врати. Центърът на Сплит е перистилът на този старинен дворец, състоящ се от централния площад на двореца, около който в древността е имало няколко храма, построени в чест на император Диоклециан. Посещавайки го, дори днес можете да си представите неговото великолепие от онези времена.
РќРµ пропускайте РґР° посетите Хърватския РјРѕСЂСЃРєРё музей – Pomorski muzej (РџРѕРјРѕСЂСЃРєРё музей), разположен РІ сграда РѕС‚ 19-ти век РІ крепостта „Грипе“ (Gripe), Етнографския музей РІСЉРІ вътрешността РЅР° двореца РЅР° Диоклециан Рё РђСЂС‚ музея РЅР° известния хърватски скулптор Мещрович (MeЕЎtroviД‡). Недалеч РѕС‚ центъра СЃРµ намира Рё Археологическият музей СЃСЉСЃ своите праисторически, средновековни Рё ранно християнски находки. РќРµ пропускайте РґР° посетите Рё Градския музей РЅР° Сплит, разположен РІ готически дворец РѕС‚ 15-ти век, който обобщава цялата история РЅР° града. Р? накрая, Р·Р° РґР° опознаете Сплит Рё Далмация СЃ помощта РЅР° сетивата, просто посетете Музея РЅР° сетивата, който предлага атракции, които заличават границата между реалното Рё въобразимото.
Абсолютно задължителна спирка е хълмът Мариян (Marjan) със неговите градини и тераси, от които панорамният изглед към града и морето е наистина спираща дъха гледка.
За дейности на открито най-посещавана е високата 1207 м планина Мали Козяк (Mali Kozjak) над града на замъците на Сплит.
Разхождайки СЃРµ РёР· алеите РЅР° Сплит СЃСЉСЃ СЃРёРіСѓСЂРЅРѕСЃС‚ ще забележите голямата статуя РЅР° Свети Григорий, Свети Гъргур (SSveti Grghur), която представлява светеца като защитник РЅР° хърватската католическа църква. Р?сторията разказва, че Рµ достатъчно РґР° докоснете палеца РЅР° крака РЅР° светеца, Р·Р° РґР° СЃРµ СЃР±СЉРґРЅРµ Вашето желание.
Р?звестните плажове РЅР° Сплит СЃР° Бачвице (BaДЌvice), Йежинац (JeЕѕinac), Р–РЅСЏРЅ (ЕЅnjan) Рё Фируле (Firule).
Екскурзиите и еднодневните обиколки за посещение на островите Брач (Brač), Шолта (Šolta) или Хвар (Hvar) с популярната Синя пещера също са много добре организирани. Задължително посетете великолепните Плитвишки езера (Плитвице) и Националния парк на водопадите Кърка.
Близо се намира симпатичният град Трогир (Trogir), целият изграден от камък, избран като част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, както и красивите плажове в околностите му.
Вълнуващи 12 км рафтинг по най-богатата река в Далмация — Четина (Cetina).
Недалеч, макар и в Босна и Херцеговина, се намират красивите водопади Кравице (Kravice), град Мостар, пълен с базари в османски стил и неговият известен мост, символ на града от последната война на Балканите, и Меджугорие (Međugorje), религиозно място, където се е появила Дева Мария, посещавано от голям брой вярващи от цял свят.
Столицата РЅР° Хърватия Рµ Загреб. Климатът РЅР° Далмация Рµ средиземноморски СЃ мека Р·РёРјР° Рё средни годишни температури около 15 градуса. Далмация Рµ географски регион, разположен РЅР° източния Р±СЂСЏРі РЅР° Адриатическо РјРѕСЂРµ. Р’ хърватските северни равнини климатът Рµ континентален. Р—Р° разлика РѕС‚ най-северния РјРѕСЂСЃРєРё район РЅР° Риека Рё Р?стрия, летните Р±СѓСЂРё РІ Далмация СЃР° РјРЅРѕРіРѕ РїРѕ-редки. Преобладаващата религия Рµ католицизмът. Хърватия Рµ част РѕС‚ Европейския СЃСЉСЋР·, Р° местната валута Рµ куната. Всички европейски телефонни карти обикновено СЃРµ използват РІ Хърватия без допълнителни разходи.
Хърватската гастрономия
Голям Р±СЂРѕР№ хърватски ресторанти предлагат богат РёР·Р±РѕСЂ РЅР° спиртни напитки, произведени РІ техните мазета. Отлични грапи, направени РѕС‚ РіСЂРѕР·РґРµ, lozovaДЌa (лозовача), круши, viljamovka (вилямовка), ябълки, jabukovaca (ябуковача), билки, travarica (траварица) или дюля, dunjevaДЌa (дуниевача). Р?РјР° Рё РјРЅРѕРіРѕ отлични червени Рё бели РІРёРЅР° като Malvazija (Малвазия), DingaДЌ (Дингач), PoЕЎip (Пошип), MuЕЎkat (Мушкат) Мерло, Rizling (Ризлинг), РџРёРЅРѕ неро, РЎРѕРІРёРЅСЊРѕРЅ, Каберне Рё РґСЂСѓРіРё. Хърватските РІРёРЅР°, освен че СЃР° многократно награждавани РІ РјРЅРѕРіРѕ световни събития, може Р±Рё СЃР° най-РґРѕР±СЂРµ описани СЃ думите РЅР° един хърватски производител, който казва: „Ако уважавате гроздето РІ лозето, гроздето ще РІРё уважава РІ бутилката.“
Хърватските специалитети са най-вече тези, приготвени на скара главно от всякакъв вид прясна морска риба, разбира се, но също и от микс от меса, състоящ се от ребра, шишчета и дивеч. Много известна е пащицадата (pašticada ) от Сплит, направена от телешко месо със сос, подправена с дафинов лист, индийско орехче и пипер, и поднесена с njoki (ньоки). Едно от историческите хърватски ястия е štrukli (щрукли), което представлява вид бутер тесто с краве сирене и заквасена сметана. Fišpaprikaš (фишпаприкаш) е пикантен гулаш, приготвен от сладководна риба. Зимните ястия са вареният джолан, приготвен с подправки, боб със свински ребра, djuveč (джувеч) или свинско със зеленчуци на фурна (гювеч), рибена чорба, pita (пита), представляваща тесто за пица с пълнеж от сирене, солена пита с месо (burek/бурек), солена зеленчукова торта, ябълков пай (jabukovaca/ябуковача). Характерни сладкиши от Далмация са пърженото бутер тесто kroštule (крощуле) под формата на панделки и поръсено с пудра захар, fritule (фритуле) – малки пържени топки от тесто с мая със стафиди, pandišpanj (пандишпань) – бисквити, напоени с просеко и захаросани плодове, smokvenjak (смоквеняк) – десерт, направен от сушени смокини, бадеми, орехи и подправки, klašuni (клашуни) – бутер тесто с пълнеж от бадеми и ликьор от определен вид роза. Paradižet (Парадижет), направен от мляко и яйца, има вид на бели облаци, rožata (рожата) – крем от карамел и розов ликьор и много други сладки вкуснотии от Далмация. Във всички ресторанти присъства и италианско меню, което е високо ценено в Хърватия.
Официалната азбука в Хърватия се състои от 30 букви:
A, a(Рђ)L, l(Р›)
B, b(Б)Lj, lj(Ль)
C, c(Р¦)M, m(Рњ)
ДЊ, ДЌ (Р§)N, n(Рќ)
Д†, Д‡ (Р§)Nj, nj(РќСЊ)
D, d(Р”)O, o(Рћ)
Dž, dž (Дж) P, p(П)
Ð, đ (Дж) R, r(Р)
E, e(Р•) S, s (РЎ)
F, f(Р¤) Е , ЕЎ (РЁ)
G, g (Р“) T, t (Рў)
H, h (РҐ) U, u (РЈ)
I, i (Р?) V, v (Р’)
J, j (Р™) Z, z (Р—)
K, k (Рљ) ЕЅ, Еѕ (Р–)
Забележка: по-долу с удебелен шрифт са посочени всички изречения на български и съответното произношение на преведения текст на хърватски.
ПОЗДРАВР?/POZDRAVI/ПОЗДРАВР?
Добре дошли/Dobro došli/Добро дошли
Наздраве/Nazdravlje/Наздравлье
Добър ден/Dobar dan/Добар дан
Довиждане/Doviđenja/Довидженя
Приятно пътуване/Sretan put/Сретан пут
РАЗГОВОРР?/RAZGOVORI/РАЗГОВОРР?
Как сте? Kako ste? Како сте?
Добре, благодаря. А Вие? Hvala, dobro, a Vi? Хвала, добро, а Ви?
Разбирате ли ме? Razumijete li me? Разумиете ли ме?
Разбирам всичко/Sve razumijem/Све разумием.
Говорите ли английски или хърватски? Govorite li engleski ili hrvatski?/Говорите ли енглески или хръватски?
Да, говоря малко хърватски/Da, govorim malo hrvatski/Да, говорим мало хръватски.
Не разбирам/Ne razumijem/Не разумием.
Как се произнася тази дума? Kako se izgovara ova riječ? Како се изговара ова риеч?
Моля, повторете/Ponovite, molim Vas/Поновите, молим Вас.
Как се казвате? Kako se zovete? Како се зовете?
Казвам се…/Ja se zovem…/Я се зовем…
Колко е часът? Koliko je sati? Колико йе сати?
Осем без десет/Deset do osam/Десет до осам.
Пет и половина/Sad je pet i pol /Сад йе пет и пол.
Девет и петнадесет/Devet i kvarat/Девет и кварат.
Какво е времето? Kakvo je vrijeme? Какво йе вриеме?
Днес денят е хубав/Danas je divan dan/Данас йе диван дан.
Кога можем да се видим? Kada se možemo vidjeti? Када се можемо видьети?
Къде можем да се срещнем? Gdje se možemo naći? Гдье се можемо начи?
Живея в …/Ja živim u …/Я живим у …
На колко си години? Koliko imaš godina? Колико имаш година?
Да/Не, благодаря/Da-Ne, hvala/Да-Не, хвала.
Били ли сте някога в Хърватия? Jeste li ikada bili u Hrvatskoj? Йесте ли икада били у Хръватской?
Радвам се, че се запознахме/Drago mi je što smo se upoznali/Драго ми йе що смо се упознали.
Ще се видим ли довечера? Vidimo se večeras? Видимо се вечерас?
Р?звинете/Oprostite/Опростите.
Моля/Molim/Молим.
Днес е 1-ви януари/Danas je prvi siječanj/Данас йе пръви сиечнь.
Честита Нова година/Sretna Nova godina/Сретна Нова година.
Честит рожден ден/Sretan rođendan/Сретан роджендан.
Роден(а) съм-роден на 10 февруари/Rođen-rođena sam desetogveljače/Роджен-роджена сам десетог веляче.
РђР· СЃСЉРј РЅР° 30, Р° ти? Imam trideset godina, a ti? Р?мам тридесет РіРѕРґРёРЅР°, Р° ти?
Не съм женен/Nisam oženjen/Нисам оженьен.
Запознай се с приятеля ми/Predstaviću ti mog prijatelja/Представичу ти мог приятеля.
Виждали ли сме се преди? Jesmo li se već vidjeli? Йесмо ли се веч видиели?
На колко си години? Koliko imaš godina? Колико имаш година?
Колко ми даваш? Koliko mi daješ? Колико ме дайеш?
Бих ти дал/а 25 години/Dao bih ti dvadeset pet godina/Дао бих ти двадесет пет година.
Вие сте много любезни/Vi ste puno ljubazni/Ви сте пуно любазни.
Можем ли да се видим тази вечер? Možemo li se vidjeti večeras? Можемо ли се видьети вечерас?
Това е любов от пръв поглед/To je ljubav na prvi pogled/То йе любав на пръви поглед.
Ще дойда да те взема с колата/Doći ću autom po tebe/Дочи чу аутом по тебе.
Ще ми дадеш ли телефонния ти номер? Mogu li dobiti tvoj brojtelefona? Могу ли добити твой брой телефона?
Да обядваме заедно?/Ručajmo zajedno/Ручаймо зайедно.
Да отидем на разходка? Hoćemo li prošetati? Хочемо ли прошетати?
Р?звинете Р·Р° забавянето/Oprostite ЕЎto kasnim/Опростите що касним.
Р?скаме ли РґР° танцуваме? HoД‡emo li plesati? Хочемо ли плесати?
Вечерта беше хубава/Večeras je bilo lijepo/Вечерас йе било льепо.
Благодаря за вашето/твоето гостоприемство/Hvala na vašem-tvomgostoprimstvu/Хвала на вашем/твом гостопримству.
Това ли е твоята приятелка? Ona je tvoja djevojka? Она йе твоя дьевойка?
Той е мой брат/On je moj brat/Он йе мой брат.
Ще се видим в събота в …/Vidimo se u subotu u …/Видимо се у суботу у …
Съжалявам, но не не мога да дойда/Žao mi je, ne mogu doći/Жао ми йе, не могу дочи.
Приятно ми е да се запознаем/Drago mi je što sam te upoznao/Драго ми йе що сам те упознао.
БРОЙНР? Р§Р?РЎР›Р?ТЕЛНР? Р?МЕНА/KARDINALNI BROJEVI/РљРђР Р”Р?НАЛНР? БРОЙЕВР?
0 нула/nula/нула
1 едно/jedan/йедан
2 РґРІРµ/dva/РґРІР°
3 три/tri/три
4 четири/četiri/четири
5 пет/pet/пет
6 шест/šest/шест
7 седем/sedam/седам
8 осем/osam/осам
9 девет/devet/девет
10 десет/deset/десет
11 единадесет/jedanaest/йеданаесет
12 дванадесет/dvanaest/дванаест
13 тринадесет/trinaest/тринаест
14 четиринадесет/četrnaest/четърнаест
15 петнадесет/petnaest/петнаест
16 шестнадесет/šesnaest/шеснаест
17 седемнадесет/sedamnaest/седамнаест
18 осемнадесет/osamnaest/осамнаест
19 деветнадесет/devetnaest/деветнаест
20 двадесет/dvadeset/двадесет
21 двадесет и едно/dvadeset jedan/двадесет йедан
30 тридесет/trideset/тридесет
40 четиридесет/četrdeset/четърдесет
50 петдесет/pedeset/педесет
60 шестдесет/šezdeset/шездесет
70 седемдесет/sedamdeset/седамдесет
80 осемдесет/osamdeset/осамдесет
90 деветдесет/devedeset/деведесет
100 сто/sto/сто
200 двеста/dvjesto/двьесто
300 триста/tristo/тристо
400 четиристотин/četristo/четристо
500 петстотин/petsto/петсто
600 шестстотин/šesto/шесто
700 седемстотин/sedamsto/седамсто
800 осемстотин/osamsto/осамсто
900 деветстотин/devetsto/деветсто
1000 хиляда /tisuća/тисуча
2000 две хиляди/dvije tisuće/ двие тисуче
3000 три хиляди/tri tisuće/три тисуче
3330/tri tisuće tristo trideset/три тисуче тристо тридесет
8022/osam tisuća dvadeset dva/осам тисуча двадесет два
55000/pedeset pet tisuća/педесет пет тисуча
1 милион/milion/милион
1 милиард/milijarda/милиярда
РЕДНР? БРОЙНР? Р§Р?РЎР›Р?ТЕЛНР?/REDNI BROJEVI/РЕДНР? БРОЙЕВР?
1. РїСЉСЂРІРё/prvi/РїСЂСЉРІРё
2. втори/drugi/други
3. трети/treći/тречи
4. четвърти/četvrti/четвърти
5. пети/peti/пети
6. шести/šesti/шести
7. седми/sedmi/седми
8. РѕСЃРјРё/osmi/РѕСЃРјРё
9. девети/deveti/девети
10. десети/deseti/десети
11. единадесети/jedanaesti/йеданаести
12. дванадесети/dvanaesti/дванаести
13. тринадесети/trinaesti/тринаести
14. четиринадесети/četrnaesti/четърнаести
15.петнадесети/petnaesti/петнаести
16. шестнадесети/šesnaesti/шеснаести
17. седемнадесети/sedamnaesti/седамнаести
18. осемнадесети/osamnaesti/осамнаести
19. деветнадесети/devetnaesti/деветнаести
20. двадесети/dvadeseti/двадесети
30. тридесети/trideseti/тридесети
90. деветдесети/devedeseti/деведесети
100. стотен/stoti/стоти
1000. хиляден/tisućiti/тисучити
МЕРКР?/MJERE/МЬЕРЕ
1/3 една трета/trećina/тречина
1/4 една четвърт/četrvrt/четвърт
3/4 три четвърти/tri četvrti/три четвърти
1/5 една пета/jedna petina/йедна петина
1/2 половина/polovina/половина
чифт/par/пар
дузина/desetina/десетина
веднъж/jedanput/йеданпут
два пъти/dvaput/двапут
цифра/broj/брой
МЕСЕЦР?РўР• Р’ ГОДР?РќРђРўРђ/MJESECI U GODINI/МЬЕСЕЦР? РЈ ГОДР?РќР?
януари/siječanj/сийечань
февруари/veljača/веляча
март/ožujak/ожуяк
април/travanj/травань
май/svibanj/свибань
юни/lipanj/липань
юли/srpanj/сръпань
август/kolovoz/коловоз
септември/rujan/ружан
октомври/listopad/листопад
ноември/studeni/студени
декември/prosinac/просинац
През декември ще отида в Сплит, за да отпразнувам Нова година.
U prosincu ću ići u Split na doček Nove Godine.
У просинцу чу ичи у Сплит на дочек Нове Године.
През септември бях в Рим, за да посетя приятелите си.
U rujnu sam iЕЎao u Rim da posjetim moje prijatelje.
У руйну сам ишао у Рим да посьетим мойе приятелйе.
ЧЕТР?Р Р?РўР• ГОДР?РЁРќР? ВРЕМЕНА/ДЊETIRI GODIЕ NJA DOBA/ЧЕТР?Р Р? ГОДР?РЁРќРЇ ДОБА
пролет/proljeće/прольече
лято/ljeto/льето
есен/jesen/йесен
Р·РёРјР°/zima/Р·РёРјР°
Тази зима ще се наслаждавам на планината.
Ove zime uЕѕivam na planini.
Ове зиме уживам на планини.
Следващата пролет ще отида до езерото.
Slijedećeg proljeća ići ću na jezero.
Сльедечег прольеча ичи чу на йезеро.
На есен ще отида на село.
Na jesen ću ići na selo.
На йесен чу ичи на село.
Миналото лято ходих на плаж.
ProЕЎlog ljeta sam bio na moru.
Прошлог льета сам био на мору.
ПОЖЕЛАНР?РЇ/ДЊESTITKE/ЧЕСТР?РўРљР•
Честита Нова година/Sretna Nova godina/Сретна Нова година
Честит Великден/Sretan Uskrs/Сретан Ускръс
Честит рожден ден/Sretan rođendan/Сретан роджендан
Честит имен ден/Sretan imendan/Сретан имендан
Моите сърдечни поздравления за дипломирнето!/Moje iskrenečestitke za diplomu/Мойе искрене честитке за диплому.
РќРђ ГРАНР?ЦАТА/GRANIДЊNI PRIJELAZ/ГРАНР?ЧНР? РџР Р?ЕЛАЗ
Р’С…РѕРґ – Р?Р·С…РѕРґ/Ulaz – Izlaz/Улаз – Р?злаз
Граница/Granica/Граница
Паспорта, моля/Molim putovnicu/Молим путовницу.
За къде пътувате? Gdje putujete? Гдье путуйете?
Отивам РІ Дубровник/Idem u Dubrovnik/Р?дем Сѓ Добровник.
Колко дълго ще останете? Koliko ostajete? Колико остайете?
Ще остана пет дни/Ostajem pet dana/Остайем пет дана.
Р?мате ли нещо Р·Р° деклариране? Imate li neЕЎto za prijaviti? Р?мате ли нещо Р·Р° приявити?
Не, нямамнищо/Nemam ništa/Немам нища.
Този паспорт е изтекъл/Ova putovnica je istekla/Ова путовница йе истекла.
Моля, отворете багажника/Otvorite gepek, molim/Отворите гепек, молим.
Всичко е наред, приятно пътуване!/Sve je u redu, sretan put/Све йе у реду, сретан пут.
Митница/Carina/Царина
Митническа декларация/Carinska deklaracija/Царинска декларация
Подлежи на деклариране/Za carinu/За царину
Не подлежи на деклариране/Oslobođeno carine/Ослободжено царине
ПЪТУВАНЕ С КОЛА/PUTOVANJE AUTOM/ПУТОВАНЬЕ АУТОМ
Накъде води този път? Gdje vodi ovaj put? Гдье води овай пут?
Може ли да се паркира тук? Može li se parkirati ovdje? Може ли се паркирати овдйе?
Този път води ли до…? Ova cesta vodi u…? Ова цеста води у …?
Кой е най-краткият път до…? Koji je najkraći put za…? Кой йе найкрачи пут за…?
Първата (втората, третата) вляво/вдясно/Prva (druga, treća) ljevo-desno/Пръва (друга, треча) лйево-десно.
Къде е най-близкият гараж? Gdje je najbliža garaža? Гдье йе найближа гаража?
Къде е най-близката бензиностанция? Gdje je najbliža benzinskapumpa? Гдйе йе найближа бензинска пумпа?
Догоре, моля/Pun rezervoar, molim/Пун резервоар, молим.
На касата ли се плаща? Moram platiti na kasi? Морам платити на каси?
За колко време се стига до магистралата? Koliko još treba do autoceste? Колико йош треба до аутоцесте?
Кой е номерът на полицията? Koji je broj policije? Кой йе брой полицийе?
Далече ли е пристанището? Je li luka daleko odavdje? Йе ли лука далеко одавдье?
Какво е ограничението на скоростта? Koja je dozvoljena brzina? Коя йе дозволйена бръзина
РќРђ ЛЕТР?ЩЕТО/ZRAДЊNA LUKA/ЗРАЧНА ЛУКА
Трябва да сменя резервацията си/Moram promijeniti rezervaciju/Морам промйенити резервацию.
Кога заминава първият самолет за …? Kada polazi prvi zrakoplov za …? Када полази пръви зракоплов за …?
Дайте ми мястото до прозореца/Dajte mi mjesto do prozora/Дайте ми мйесто до прозора.
Бих искал/а да наема кола за три дни/Htio bih iznajmiti auto natri dana/Хтио бих изнаймити ауто на три дана.
Къде мога да намеря влака/таксито, който/което ще ме закара до града? Gdje mogunaćivlak-taxi za grad? Гдйе могу начи влак/такси за град?
Колко трае пътуването? Koliko traje put? Колико трайе пут?
Паспорта/личната карта, моля/Putovnicu-osobnu iskaznicu, molim/Путовницу-особну исказницу, молим.
Колко струва еднопосочен билет/билет отиване и връщане? Koliko košta karta u jednom pravcu-povratna? Колико коща карта у йедном правцу/повратна?
Къде се получава багажът? Gdje se preuzima prtljaga ? Гдйе се преузима пъртляга?
Багажът ми е повреден/Moja prtljaga je oštećena/Моя пъртляга йе ощечена.
Къде е изходът/входът? Gdje se nalazi izlaz-ulaz? Гдйе се налази излаз/улаз?
ВЪВ ВЛАКА VLAK/ВЛАК
Железопътна гара/Željeznički kolodvor/Желйеьнички колодвор.
Кога тръгва влакът? Kad polazi vlak? Кад полази влак?
Влакът закъснява ли? Vlak kasni? Влак касни?
Това място свободно ли е? Da li je slobodno ovo mjesto? Да ли йе слободно ово мйесто?
Къде се намира вагон-ресторантът? Gdje se nalazi vagon restoran? Гдйе се налази вагон ресторан?
Слизаме на следващата спирка/Silazimo na slijedećoj stanici/Силазимо на слйедечой станици.
От кой перон тръгва влакът за …/Sa kog perona polazi vlak za …/Са ког перона полази влак за …
Бих искал/а да застраховам багажа си/Želim osigurati moju prtljagu/Желим осигурати мою пъртлягу.
Колко струва еднопосочният биле за …/Koliko košta karta ujednom pravcu za…/Колико коща карта у йедном працу за …
Р?РјР° ли закъснение РЅР° влака, идващ от…? Vlak iz…kasni? Влак РёР· … касни?
Дайте ми билет за отиване и връщане до … във втора класа/Dajte mi povratnu kartu za… u drugoj klasi/Дайте ми повратно карту за … у другой калси.
Влакът от централна гара ли тръгва? Vlak polazi sa glavnog kolodvora? Влак полази са главног колодвора?
Влакът навреме ли ще пристигне? Vlak dolazi na vrijeme? Влак долази на вриеме?
Да отидем РґР° седнем РІ чакалнята/Idemo da sedsjednemo nemo u ДЌekaonicu/Р?демо РґРµ сйеднемо РІ чекаоницу.
В АТОБУСА/BUS/BUS
Автогара/Autobuski kolodvor/Автобуски колодвор
Къде е автогарата? Gdje je autobuska stanica? Гдйе йе аутобуска станица?
Могат ли децата ми да пътуват сами? Da li moja djeca mogu sama daputuju? Да ли моя дйеца могу сама да путую?
Колко багаж мога да взема? Koliko prtljage mogu ponijeti? Колико пъртляге могу понйети?
Колко спирки има още до центъра на града? Koliko imastanica do centra grada? Колико има станица до центра града?
В колко часа тръгва последният/първият автобус за …? U koliko polazizadnji-prvi autobus za …? У колико полази задний/пръви аутобус за …?
Разрешени ли са домашни любимци? Da li se mogu transportirati životinje? Да ли се могу транспортирати животинье?
Може ли да отворя прозореца? Mogu li otvoriti prozor? Могу ли отворити прозор?
Този автобус ходи ли до …/Ovaj autobus ide za…/Овай аутобус иде за…
Мога ли да променя датата на пътуване? Mogu li promijeniti datumputovanja? Могу ли промйенити датум путованя?
Мога ли да купя билета в автобуса? Mogu li kupiti kartu uautobusu? Могу ли купити карту у аутобусу?
ЧЕЙНДЖ БЮРО/MJENJAДЊNICA/МЬЕНЯЧНР?ЦА
Къде мога да намеря чейндж бюро? Gdje mogu naći mjenjačnicu? Гдье могу начи мьенячницу?
Сменете ми сто евро в куни/Promijenite mi sto eura u kune/Промийените ми сто еура у куне.
Дайте ми дребни/Dajte mi sitno/Дайте ми ситно.
Сменете ми куни в евро/Promijenite mi kune u eure/Промьените ми куне у еуре.
Конец ознакомительного фрагмента.
Текст предоставлен ООО «ЛитРес».
Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию (https://www.litres.ru/pages/biblio_book/?art=64892146) на ЛитРес.
Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.
Если текст книги отсутствует, перейдите по ссылке
Возможные причины отсутствия книги:
1. Книга снята с продаж по просьбе правообладателя
2. Книга ещё не поступила в продажу и пока недоступна для чтения